Търсене

Начало Институции Бежанците и нелегалните имигранти – проблемът почва в Турция и продължава в България
Бежанците и нелегалните имигранти – проблемът почва в Турция и продължава в България
13 November 2013


В миналия брой разказахме за използваната от каналджиите схема на турска територия, където стана ясно, че без помощ от другата страна на браздата, няма как бежанците и най-вече нелегалните имигранти да влязат у нас. Стана ясно, че след като гърците са предприели мерки за опазването на своята територия, вдигайки четириметрова телена ограда, потокът се е насочил към България.


hodjov3.jpgКато своебразен плацдарм за влизане у нас са избрани трите наши погранични села Голям Дервент, Малък Дервент и Вълча поляна, които са отдалечени на по три-четири километра от полосата. След като проучихме как стоят нещата в граничния район на Турция /това беше темата на първата част от репортажа, публикувана в миналия брой/, решихме да видим ситуацията и на българска територия.


За да се стигне до границата, се изисква специално разрешение от Военното ни министерство по предварителна заявка. Колегата Панайот Ангарев от столичен вестник беше направил такава постъпка и едва на петия ден беше получил разрешението, което използвах и аз. В уречения час в центъра на Вълча поляна ни очакваше представител на военните и със специален, пригоден за условията превоз, бяхме извозени до граничната бразда. Тук беше началото на стената, която, по подобие на гръцката, трябваше да възпрепятства преминаването на бежанците на наша територия. Пътувайки нагоре, мислено се върнах към прочетените книги за опитващи се да преминат граница диверсанти, за стрелба на месо по тях и за охраняващи границата със специално обучени кучета граничари.

13_11_2013_bej1.jpgГоре обаче се оказа, че

сегашната действителност няма нищо общо с миналото.

Нямаше и помен от толкова рекламираната защитна стена, а само някаква военна техника проправяше просеки за нея. Причината за забавянето на изграждането й е, че все още няма проект за отпуснатите от държавата ни 6 милиона лева за нея. Докато разговаряхме с военните, в далечината, в две различни точки, забелязахме групи от по 15-20 преминали границата ни чужденци. И като се има предвид, че тази гледка се повтаря поне най-малко пет пъти на ден, сами можем да си направим сметка колко нелегални влизат катадневно у нас. Наблюдавайки преминаващите на наша територия, в един момент имах чувството, че виждам разградската улица „Ветеринарна“ под стадиона след домакински мач на „Лудогорец“. Толкова народ се беше изсипал на наша територия...

13_11_2013_bej2.jpgЕдинствените „граничари“,

които видях, бяха седналите на мегдана в очакване да пристигне камионът с хляб за жителите на Вълча поляна. Живеещият покрай пътя 80-годишен дядо Янко каза, че гледката с прииждащи чужденци при тях вече е нещо обичайно. Щом ги видел, в опита си да ги задържи колкото се може повече, се опитвал да ги заприказва, а през това време половинката му врътвала една шайба където трябва, и военните ги арестували. Дядо Янко каза още, че усилията им се оказвали напразни, тъй като заловените не били връщани, а ги откарвали в лагерите за бежанци в Ихтиман и Пъстрогор.

- При бай Тошо нямаше лабаво. Имаше три гранични зони, като за преминаването на всяка една от тях се изискваше открит лист. Освен това на всички жители на пограничните села се даваха по петдесет лева гранични, за да информираме властите за появилите се наоколо съмнителни лица. Сега е разграден двор – коментират пред нас „граничарите“.

- При капацитет от 400 души в момента бежанският лагер в Харманли е приютил 1100 имигранати и бежанци - каза комендантът му, бившият вонен Желю Желев, който отговаря и за лагера в Пъстрогор.

13_11_2013_bej3.jpgДоста хора от района са направили

цяло състояние

от нещастието на обитателите му. Те стоят отвън и срещу сумата от 200 лева на човек, обещават да ги изкарат навън или да ги преместят при по-добри условия в лагера в София. За един от тях, който се представял за адвокат, казаха, че само за три дни успял да си купи чисто нов автомобил. Комендантът каза, че тези работи не го интересували - за него достатъчно да му представят копие от личната карта и нотариално заверен документ, че на бежанеца му е осигурено жилище и той бил готов да го освободи. По този начин от плещите на държавата падало още едно бреме.

Обитатели на лагера казаха, че за 150 евро на човек карали бежанци, настанени по границата, до София. Каналджиите искали сумата, за да прекарат имигрантите от центъра на хасковското село Пъстрогор до втория по големина столичен лагер за нелегални във „Военна рампа“. И двете общежития са от отворен тип и всеки може да излиза и влиза, когато си пожелае. Това е една от причините софийският лагер да бъде препълнен.

В лагера в Харманли обаче нещата не стоят така. Той е преустроен от закрито вече бившо военно поделение и трябва да се дооправя в движение. За да задоволи капацитета от непрекъснато растящата бройка бежанци, на десетина метра от фургоните са вдигнати

13_11_2013_bej4.jpgогромни военни палатки,

като всяка една от тях е приютила по двайсетина души. Желю Желев се оплака, че обитателите на фургоните съзнателно изпочупили железните легла, с мотив, че са свикнали и предпочитат да спят на земята. Освен това не възприемали нашия хляб, изхвърляли го и искали да им осигурят от техния арабски.

Пред един от фургоните предприемчив сириец беше импровизирал сергия, по която не липсваха стоки от първа необходимост. Той бил един малкото обитатели на лагера, имащи право на свободно излизане и се възползвал от тази възможност.

За настанените във фургоните са осигурени що-годе нормални условия за живеене, но не така стоят нещата при тези, които живеят в помещенията и военните палатки. Те ползват обща тоалетна и баня, семействата са разделени само с по едно парче плат, а вътре вони на човешка пот и плът.

С помощта на преводач голяма част от обитателите ни разказаха, че предпочитат да живеят така, отколкото под непрекъснат страх от падащи бомби. Един господ обаче знае кои от тях са действителни бежанци от войната в Сирия и кои са опитващи да влязат на наша територия имигранти от Афганистан, Пакистан, Северна Африка и откъде ли не още.

От тридневното ми журналистическо разследване се убедих, че

надвисналият над България проблем

в никакъв случай не е за пренебрегване и колкото по-скоро бъде разрешен, толкова по-добре за бедната ни държавица. Последната информация е, че засиленият контрол, упражняван от служители на МВР /от Разград също бяха командировани двадесет и пет полицаи/, е почнал да дава резултат – опитващите се да пресекат границата биват връщани директно в Турция. Защо обаче трябваше толкова късно да бъдат предприети тези мерки – това вече е въпрос, на който отговор са длъжни да дадат. Защото е ясно, че каналджиите забогатяха, ама е ясно и това, че сметката тепърва има да я плащаме всички.


Вълча поляна – Харманли - Разград

Мехмед ХОДЖОВ,

наш пратеник