Търсене

Начало Институции Бежанците и нелегалните имигранти – проблемът почва в Турция и продължава в България
Бежанците и нелегалните имигранти – проблемът почва в Турция и продължава в България
11 November 2013

 

Напоследък българското общество е особено чувствително настроено към темата за бежанците, прокудени от Сирия заради водещата се там гражданска война, и за имигранти от Азия и Африка, влизащи нелегално у нас. С ресурсите, с които разполага, нашата държава очевидно се оказа неподготвена да посрещне такъв поток от хора. Самото ни общество също се оказа неподготвено психологически да приеме подобна ситуация – в определени среди се надигна ксенофобска вълна, чуха се мнения от рода на „не ни ли стигат нашите бедняци, ами ще приемаме и чужди“.


hodjov3.jpgОбществото ни освен това е и недостатъчно информирано – за нас всички идващи са просто някакви си „чужденци“. Малцина знаят, че бежанците от Сирия са по-малко от пет хиляди – предимно жени и деца, които действително се нуждаят от помощ. Освен това почти всички от кандидатстващите досега у нас за статут на бежанци сирийци са поискали да продължат пътя си към друга европейска страна, където стандартът е по-висок. За бежанците от Сирия България вече получава помощ от Европейския съюз. С нелегалните имигранти въпросът обаче е по-сложен. За тях помощ не получаваме и няма да получим – европейците просто ни казват, че трябва да си пазим границите. Щом са влезли нелегално, държавата ни има право да ги екстрадира, но пък няма пари за това. Получава се омагьосан кръг и бъркотията става пълна. Опитах се да разбера как стоят нещата в Турция, откъдето предимно влизат чужденците у нас, и какво става после на наша територия. В два поредни броя ще публикувам своите наблюдения от проявленията на бежанската криза в граничните райони на двете страни – първо при съседите, а после и у нас.


 

11_11_2013_bejanci.jpg- Сирийските бежанци за нас не са проблем, проблем са тези от Пакистан, Бангладеш и въобще имигрантите от Третия свят - каза за „Екип 7” комендантът на бежанския лагер в Одрин Селчук Йьозтурк.

В момента той отговаря за 410 настанени в лагера и потърсили спасение при тях чужденци. Под предлог, че не разполагаме с разрешително от тяхното Външно министерство, комендантът не бе твърде словоохотлив, но все пак каза, че годишно през лагера им преминават около 11 000 души от различни националности. След близо тримесечен престой те се ескортират до Истанбул, откъдето дипломатите им ги връщат по родните места. Той каза още, че в момента в Турция има около 600 000 сирийци, избягали от войната, като голяма част от тях в никакъв случай не се броели за имигранти, тъй като били настанени при роднини и познати и били свободни да се разкарват из цяла Турция.

11_11_2013_bejanci1.jpgГ-н Йозтурк успя да се измъкне от въпроса за механизма на каналджиите, които стоварват в Одрин от Истанбул чужденци, голяма част от които по-късно преминават нелегално българската граница и наводняват центровете за бежанци в Харманли, Пъстрогор и София. Затова пък журналистът от „Хюриет“ Лютфи Каракаш, който от двайсет години се занимава с наболелия не само за България въпрос, бе категоричен, че в цялата схема са забъркани както полицаи, така и войници от пограничните райони.

Според него „играта“, в която в световен мащаб се въртят около 2 милиарда долара, е следната. В първия етап са замесени местни каналджии, които набират кандидати с обещания за охолен живот в Европа. Сумата за човек е била около 1 500 долара. Оттам хората се прехвърляли в Истанбул, където сборен пункт били площадите „Фатих“ и „Еминьоню“.

- Най-жалкото е, че тези хора ги настаняват по 30-40 души в две стаи или мазетата, където изкарват с дни при мизерни и нечовешки условия, докато им дойде редът да ги транспортират до границата - казва Каракаш.

11_11_2013_bejanci2.jpgТретият етап на схемата е да предадат групата на местни жители покрай границата, което, разбира се, също трябва да се заплати. Това ставало предимно в селата Узунтепе, Сарпкьой и Хамзабейли. Преминаването на браздата ставало обикновено по късна доба, за да може пазещите границата войничета да си затворят очите - срещу заплащане, естествено. Лютфи Каракаш не пропусна да спомене, че след срещата на високо равнище между български и турски дипломати нещата вече не били както преди. Кандидат-имигрантите били залавяни от тяхната магистрална полиция още на аутобана и връщани обратно в Истанбул, а превозващият ги микробус бивал конфискуван. Според чл. 79 от турския Наказателен кодекс, задържаният каналджия го грози затвор от три до десет години и глоба от 10 000 турски лири /около 7000 лева/. За да избегнат конфискацията и затвора, собствениците на возилата се изхитрили и ден преди придвижването на бежанците до Одрин подавали оплакване в полицията, че микробусът е откраднат.

Почти всеки ден властите връщали по два автобуса бежанци в Истанбул, където ги пускали. Лошото е, че още с влизането на турска територия кандидат-имигрантите, примерно от Афганистан или от Пакистан, унищожавали документите си за самоличност, пишейки се за сирийски бежанци. Без документи никоя дипломатическа мисия не ги възприемала за техни граждани, тъй като трябва да ги върнат обратно за тяхна сметка. Останали на улицата, те се принуждавали да работят нелегално, събирали пари за каналджиите и кръговратът започвал отново.

По-рано много от чужденците се прехвърляли от Турция в Гърция. Лютфи Каракаш каза обаче, че след издигането на четириметровата стена от страна на гръцките власти на турската граница, потокът от бежанци се прехвърлил на българо-турската граница. Журналистът е убеден, че изграждащата се такава стена и на българската полоса едва ли ще има някакъв голям ефект. Каналджиите вече започнали да използват ботове /гумени лодки/ и вместо през сухоземната граница със сигурност ще навлизат по Тунджа, Марица и Арда.

Каракаш каза още, че в най-скоро време на българска територия ще бъде изграден съвместен координационен център, в който ще работят по петима инспектори от Турци, Гърция и България. Надеждите са, че поне отчасти така ще се ограничи бежанската вълна.


Одрин-Разград

Мехмед ХОДЖОВ

Наш пратеник