Търсене

Начало Интервю Една разградчанка в столицата на Европа
Една разградчанка в столицата на Европа
23 January 2008

Елена, разкажете за себе си, къде сте учила в Разград?

Завърших Природоматематическа гимназия „Акад.Никола Обрешков“ в Разград, випуск 1992, в класа на г-жа Анастасия Коларова. Смятам, че имахме шанса да получим качествено образование, което впоследствие ни помогна много в професионалната ни реализация. Сигурна съм, че това мое мнение е споделено и от бившите ми съученици, голяма част от които, чрез своите постижения и житейски истории, биха били интересни. Възпитаник съм на Университета за национално и световно стопанство в София, специалност „Маркетинг и мениджмънт“. Изкарах специализация във Франкофонския институт за администрация и управление на предприятията.
 

Как попаднахте в Брюксел?

Започнах професионалната си кариера като финансов аналитик в „Солвей – Соди Девня“, чийто мажоритарен собственик е белгийската индустриална група Solvey SA. Впоследствие имах възможността да замина за Франция и да получа следдипломна квалификация в Института за политически науки в Париж със стипендия на Министерството на външните работи на Република Франция. След финалните изпити получих предложение за работа в централата на Solvey за Франция в Париж, която управлява 29-те фирми на групата в страната. Няколко месеца по-късно ми беше предложено да се присъединя към екипа на Solvey CICC, вътрешнофирмената банка на Solvey, в генералната дирекция в Брюксел.

Какво работите в момента?

Финансов аналитик съм в дирекция „Финансов анализ и планиране“ в централата за Европа, Азия, Африка и Южна Америка на Ideal Standard International. Фирмата, базирана в Брюксел, е между другото и собственик на заводите за санитарна керамика и фитинги в Севлиево - „Видима“ и „Идеал Стандарт“.

Как стана преместването Ви от Франция в Белгия?

То беше свързано с работата ми в „Солвей“. Предложиха ми нова позиция, която приех, но в централата в Брюксел. Причината за преместването от „Солвей“ в „Идеал Стандарт“ е банална – по-високи възможности. Във всеки случай, опитвам се където и да работя, да имам някаква връзка с България.

Как се запознахте със съпруга си?

Това стана по време на първото ми пътуване като служител на Solvey Sodi до Брюксел. Целта на пътуването беше да премина през обичайното обучение за новопостъпили служители във финансовата сфера – фирмени процедури и структура на финансовата отчетност, консолидация и използване на информационните продукти. Съпругът ми беше част от обучителния екип. Година по-късно, вече в Брюксел, работихме заедно по различни проекти за направления „Химия“ и „Фармация“ на фирмата. И досега с усмивка си спомняме, че първите ми впечатления към него не бяха особено топли, след като на първия ни обяд по време на обучението ми предложи да взема един от местните специалитети „Американско филе“, което се оказа прясно смляно сурово месо, подправено с яйце и лютив сос. Излишно е да споменавам, че този ден не обядвах, а белгийските ми колеги, след като се посмяха добре, ми казаха, че това е част от обичайното посрещане, което устройват на гостуващите им колеги от чужбина.
Съпругът ми е белгиец, влюбен в България. Той с интерес учи български, въпреки че не му е никак лесно. Решили сме да научим детето си отрано и на двата езика – на френски и български. Затова всеки му говори на родния си език, въпреки че бебо още не разбира.

Колко често си идвате тук?

Пътувам до Разград толкова често, колкото ми позволява годишната отпуска, обикновено два пъти в годината. Семейството на съпруга ми живее в Южна Франция и се опитваме да балансираме пътуванията в двете страни. Но и престоят ни в Разград не е много дълъг, тъй като пътуваме много, опитвам се да покажа най-красивите места в България, а съпругът ми, както вече ви казах, определено е влюбен в страната ни.

Какво от Разград Ви липсва?

Най-вече семейството ми, което остана в България. А от самия град – спокойствието и зеленината. Животът в Разград е устроен по друг начин, няма го стреса на големия град, разстоянията, няма го и потока от автомобили, както и обичайните задръствания в пиковите часове. В Разград може да се излезе спокойно, без страх от агресии, дори късно през нощта, всичко е близо до дома и човек може да се придвижва лесно.

Как столицата на Европа прие членството на България в Европейския съюз преди близо година?

Това е, разбира се, само мое мнение, но приемането ни в Европейския съюз не беше чествано в Брюксел толкова бляскаво, колкото беше за предходната вълна от десет присъединяващи се страни през 2004-та година. България остана все още доста непозната и въпреки немалкото представяния на страната чрез концерти, изложби, гостувания на златните ни съкровища, седмици на българското кино и други събития, основно посещавани от българската общност, средният местен гражданин познава България от евентуалната си ваканция преди години в морските ни курорти и криминалната хроника на белгийските вестници. Разбираемо е, че местните медии наблягат на проблемите ни – основно Козлодуй и корупцията във властта. Смятам, че имаме още много работа по популяризирането и положителния имидж на страната ни. За щастие, посланиците на българското изкуство работят за България. Теодосий Спасов, Иво Папазов, Ансамбъл „Пирин“ са чести гости в Брюксел и белгийската публика определено ги харесва.
Смята, че обикновеният човек в България има доста отрицателно отношение към присъединяването на страната към съюза. За съжаление, твърдения от рода на това, че Европейския съюз е причина за вдигането на цените и задържането на доходите се радват на голяма популярност, но не се виждат все още ползите от членството ни – субсидиите, които ще получи селското ни стопанство, образованието, здравната система и модернизирането им. Наистина, ние сме все още в началото на пътя, а той е дълъг и се надявам, че един ден ползите от това присъединяване ще бъдат оценени.

Има ли други хора от Разград в Брюксел?

Със сигурност има, но просто не ги познавам. Липсата на време, разстоянията, които пропътуваме всеки ден, и изобщо различният начин на живот правят така, че се виждаме с приятели българи едва веднъж на два-три месеца.

Ще се върнете ли един ден в Разград?

Трудно ми е да предскажа, но определено искаме един ден да живеем в България.

Галина МАРИНОВА