Търсене

Начало Новини Разградчани от улица „Перистър“: Искаме си циганите за комшии
Разградчани от улица „Перистър“: Искаме си циганите за комшии
16 November 2012

Искаме си циганите. Те са най-свестните, работливи и неконфликтни измежду всички, които са настанени в отсрещните къщи. Децата ни израснаха заедно. Ние също си общуваме като добри комшии. Защо точно тях и то сега - на прага на зимата?

Това заявиха живущи на улица „Перистър“ и в района, съседи на Найден Илиев и Валентина Енчева, които живеят на семейни начала и след 21-годишно обитаване на общинско жилище в сряда бяха принудени да го освободят.

16_11_2012_izgoneneni1.jpg16_11_2012_izgoneneni2.jpg

Причината е решението на общинския съвет през май за промени в условията и реда за настаняване под наем в общинските жилища, което предвижда и максимален срок от 10 години за обитаване, след изтичането на който се прекратяват наемните отношения.

Мъжът и жената, които обитаваха две стаи и кухня в част от едната къща, от отчаяние дойдоха и в редакцията с надеждата да им помогнем. Всъщност единственото им желание беше да останат до пролетта, през което време да си намерят подходяща квартира. По думите им, досегашните им опити не дали резултат - или наемите били непосилни за тях, или хазяите им отказвали още при отварянето на вратата и установяване, че това са хора от малцинствата. Преди време са искали да купят своята част от постройката, но от общината са ги разубедили с аргумента, че е спряна продажбата на тези жилища.

16_11_2012_izgoneneni.jpgВъв вторник, 13 ноември - датата за освобождаването на жилището, на адреса дойдоха служители от отдел „Общинска собственост“. Ние също бяхме там. Найден и Валентина все още имаха някаква надежда, която обаче се оказа напразна. Всъщност чест им прави на редовите служители, които се смилиха над хората и на своя отговорност им дадоха 24 часа отсрочка да си изнесат покъщнината. На другия ден това вече беше факт.

Когато дойдоха да върнат ключа и да подпишат протокола, вече бившите наематели бяха тъжни, че напускат този, според тях, по-цивилизован район. Оказа се, че в последния момент са наели две стаички на ул. „Дончо Сумпаров“.

Неочаквано на мястото се появи и кметът Денчо Бояджиев, който изслуша хладнокръвно отчаяните закачки на Найден, сред които и твърденията, че е бил активист по време на предизборната му кампания. Преди да си тръгне, градоначалникът препоръча на домакинството отново да подаде молба за настаняване, крайният срок за което е 30 декември.

Валентина Енчева през сълзи каза, че не иска да живее в циганската махала, където се чували само караници и псувни. Тя и дъщерите, едната от която е омъжена, а другата учи в гимназията по облекло и тази година е абитуриентка, са израсли тук, заедно с българските си другарчета. Свикнали са с „другия“ начин на живот. Всъщност това е един успешен пример за интеграция на хора от ромската общност, за което много се пише и говори и най-вече се усвояват немалко средства от разни фондации, но резултатите все още не са много убедителни.

Че това е така се убедихме и ние. Валентина работи като метачка в „АСА България“ и всяка сутрин, лете и зиме, още в ранни зори е на работа. Найден също не лентяйства и е общ работник в частна фирма. Никой от отсрещната страна на улицата не каза лоша дума за това циганско семейство. Похвали ги даже и кварталният полицай. Всички съжаляваха, че тези хора са принудени да се върнат там, откъдето са дошли - в махалата.

Според присъстващите на импровизирания митинг хора от ул. „Перистър“ оставеният без стопани имот най-вероятно ще бъде окраден, както е с станало със съседното общинско жилище. То е освободено преди няколко месеца и вече е без врати, прозорци, че и тухли. Другото, което смятат хората, е, че освен с точката на закона, е хубаво властимащите да се съобразяват и с чисто човешката гледна точка и към всеки случай да се подхожда внимателно и индивидуално. В този например можеше да се почака до пролетта.


Димитър КИРИЛОВ