Първият етап в развитието на новобългарската поезия обхваща времето от края на 18-ти до 40-те години на XIX в. Той всъщност, както и при прозата, е подготвителен етап, през който се осъществяват два процеса - отказ от старата и усвояване на новата форма на стихоправенето; създаване на стихотворения по привлекателни за времето теми, които определят и избора на жанрове, също нови за тогавашната българска литература.

От 1870 до 1871 г. е временен дописник на вестник „Македония“ с редактор Петко Рачев Славейков, издаван в Цариград. През 1871 г. отива при Ботев в Румъния, като взема от него и 3-и брой на в. "Дума на българските емигранти" за читалището в Бяла черква, където е публикувано стихотворението "Хайдути". Като че ли Ботев не докрай разбира Бачо Киро и неговата житейска мъдрост, затова тази среща остава незаписана на книга.

Днес предлагаме на нашите читатели твърде любопитни и малко известни факти от миналото на Разградския край. Автори на публикацията са Стоян Комитски и Боян Драганов. Това е първият от серията техни материали, които ще поместим в „Екип 7“. Вниманието на авторите е съсредоточено основно върху представянето на малко известни факти и събития от живота и делото на нашите революционни, просветни и културни възрожденски и следосвобожденски дейци.

Става дума за ученически албуми, изпълнени с ръкописна парапоезия или паралитература, които представляват поетична продукция с ниско качество, някакъв фалшификат близък до кича. Литературните критици смятат, че тя принизява образите и е без някаква социална или естетическа функция. Нека обаче да оставим тези обобщения на маститите автори и да се върнем към конкретиката на ученическите албуми от Разградската гимназия в края на XIX век.