Чета много неща за Разград, както за неговото съвремие, така и за неговото минало. Съвремието не ме радва много, но за миналото му слава богу има доста текстове, особено в интернет. Аз благодаря на всички мои неизвестни фенове, които са преписвали или ще преписват от книгите ми, посветени на родния ми град.

Сградата на ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ в Разград е интересен пример на следосвобожденската архитектура по българските земи. Тя има статут на недвижима културна ценност с категория „Местно значение“ и остава символ на образованието в Разград и региона до наши дни. Построена през 1885 година, гимназията е една от най-ранните творби на австрийския архитект Фридрих Грюнангер, оставил след себе си множество емблематични сгради в цяла България.

През Възраждането и до 1944 година учителската професия е една от малкото, при които няма уседналост на кадрите. Поради факта, че работата на учителя не е целогодишна, той се е чувствал свободен след завършване на учебната година да се премести в друго училище или в друго населено място. Така по-голямата част от българското учителство е била винаги в движение.

В една тревожна и напрегната обстановка през 1885 година, малко преди и след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, в Разградско и неговите тогавашни околии, цари едно смутно време. Време на произвол, на корупция, на „юнашки“ разпивки и съдебен произвол. В някои отношение някои историци сравняват управлението на десетото българско правителство - на крайните либерали, начело с Петко Каравелов, като правителство на анархията.