От всичко писано за Разградския симфоничен оркестър може би есенцията би могла да се синтезира с две изказвания, направени в различни години. Едното е на многозаслужилия Стефан Вачев: „Симфоничното дело е най-голямото духовно богатство на Разград“. Другото е на критика Никола Боздуганов: „Разград е градът с най-стари традиции в симфоничното дело у нас, поддържани ревностно от разградската общественост“.

Още през 2015 година писах в „Екип 7“ за три градчета, в които има посестрими на разградската Момина чешма. Това са Dolnji Logatec (област Любляна, Словения), Vrhnikа (град и община до Любляна, Словения) и Myślenice (Малополско воеводство, Полша). По това време, във връзка с протичащия ремонт на градския център, във вестника бяха публикувани материали и от други автори за чешмата, която е един от символите на Разград.

Сред малкото изключителни личности, които е дал Разград преди Освобождението /не говоря за живелите и работилите такива в града за този период/, безспорно се откроява забравената фигурата на д-р Димо Стойчев Куюмджиев /1846-1908/.

Какво се знае за него?

Първото, което е сигурно, че е роден в Разград, в семейството на занаятчията Стойчо Куюмджиев.

Една забравена разградчанка е свършила нещо незабравимо. Това е учителката Николина Г.Попова. Тя е дъщеря на Георги Илиев, който 40 години е бил свещеник в Разград, десет от тях е бил и архиерейски наместник. Завършила е първоначалното си образование в Разград и девическа гимназия във Варна.