shadravan.jpg new_ekip7.jpg
 
 

Търсене

Начало
Радиоточката в Исперих – малката кутия, която някога бе част от всеки дом
12 July 2019

Преди да се пенсионирам, в продължение на 40 години работех като програмен редактор в Радио Исперих. За съжаление, две години след като излязох в заслужен отдих, то беше закрито. За слушателите това беше голяма изненада, дори и сега, когато срещна някои от тях, споделят с голямо съжаление, че точката им липсва много. От нея научавали всички новини от района.


12_07_2019_angel_3.jpgНаистина, в предаванията някога отделяхме място за икономическите теми, за успехите на местните селскостопански производители, за културата и спортни събития, за изяви на млади таланти. Излъчвахме рубрики за традиции и обичаи, за историята на селата в района, културно-историческите забележителности, читалища, училища, проблемите на хората и тяхното решаване. Радиото беше една протегната ръка към всички и затова всички слушаха местния радиоцентър.

12_07_2019_angel_1.jpg

След продаването на БТК се закриха радиомрежите в населените места, в които правехме предавания. По-рано гостувахме с репортажи в Лудогорци, Подайва, Райнино, Лъвино, Малък Поровец и другите села. Редовно излъчвахме съобщения за хората по малките кутии, които след 80-те години вече не бяха нужни.

12_07_2019_angel_2.jpgНие създадохме и регистрирахме първото в областта УКВ радио, което имаше покритие и в съседните общини – Самуил и Завет. Исперихското радио дори беше първото радио в страната в най-малък град. Получавали сме много награди от регионални и национални конкурси, вероятно защото вършехме работата си с любов и й се отдавахме.

Спомените ми дават повод за много размисли, особено за периода след 70-те години, когато в района имаше стотици радиоточки. От това време ми останаха прякорите - Ангел Точката и Ангел Радиото.

Програмата ни се слушаше непрекъснато, хората я следяха докато работят в домовете и градините си, защото ние бяхме носителите на информацията. Радиоприемникът не беше просто апарат, а най-верният им другар.

Микрофонът беше моята позиция и от него винаги говорех това, което мислех. Приоритет беше актуалната информация, лаконичният израз, краткият коментар и мнението на слушателите. Стремежът ни беше да се увеличи ефективността на радио предаванията и да се подобри връзката с аудиторията.

Слушателите ставаха съпричастни с динамичния тогава живот в лудогорския град и района. Познавах бита и нравите не хората, усещах интересите и желанията им и вероятно затова успявах да съм им полезен.

Моите идоли в журналистиката, от които съм се учил, бяха професор Веселин Димитров, декан на Факултета по журналистика и масови комуникации, известната водеща в БНР Божана Димитрова, дългогодишният кореспондент на БНР Любен Антонов от Силистра, говорителят на Националното радио Николай Джунов. Сътрудничех на Радио Варна, Радио Шумен, БНР, Вестник „Дума“, на регионалните вестници „Екип 7“ и „Гледища днес“, централните пенсионерски вестници.

12_07_2019_angel_4.jpg

И сега продължавам да се занимавам с журналистика. Носталгията по радиоточките обаче си остава в мен, защото те бяха живата ми връзка с хората.


Ангел НИКОЛОВ



* Откривана не изложба в Исперих през 1986 година. Човекът, който дава интервю, е разградският художник Васил Карадимов, който успешно рисува и да днес, а картините му са по цял свят.

* След разговор с Наско Сираков за развитието на българския футбол.

 

* Точката – това важно комуникационно средство в миналото, днес е само мил спомен

 

* Разговор на актуални теми. Най-вдясно на снимката е адвокат Даниел Димитров, председател на Общинския съвет в Исперих. Малцина вече си спомнят, че преди много години той почна трудовия си път също като радиожурналист...