shadravan.jpg new_ekip7.jpg
 
 

Търсене

Начало
Румен ГАНЕВ: Земята трябва да изровим, но на 1 ноември Разград да има спортна зала
16 June 2019

Днес разбрах, че баскетболът в града ни не е минало, ще направя всичко възможно тези деца да имат дом, зарече се след шоуто на „Вълците“ бившият баскетболист на „Лудогорец“ и шеф на „Вътрешна сигурност“ в МВР


17_06_2019_rumen_ganev.jpgСъдействахте за идването на Везенкови в Разград, на Вас дължим голяма част от емоциите днес /б.ред. събота/. Оправдаха ли се очакванията Ви?

Впечатлен съм и съм горд от това, което се случи днес. Когато видях толкова много деца и родители тук, разбрах, че баскетболът в Разград не е минало. Моите приятели, Везенкови, направиха голям жест – Алекс си е в България само 16 часа, от които осем ще минат само в пътуването до Разград и обратно. Но и те останаха много въодушевени от това, което видяха. Казаха ми, че изобщо не са очаквали да има толкова хора.


Какво мислите за проекта „Вълци“?

Да Ви кажа ли честно? Настоящият старши треньор на клуба Пенко Велчев дойде миналата година при мен в министерството и ми каза, че иска да напуска работа и да се връща в Разград да прави баскетбол. Погледнах го много особено...обикновено движението е в обратната посока – към сигурната държавна служба. Днес разбрах защо е постъпил така. Тези млади интелигентни хора, целият екип на „Вълци“, имат кауза. Кауза! И това ги прави много ценни. Това е изключително важно!

Ето, благодарение на тях, днес на едно място в Разград се събраха легендарни фигури в разградския баскетбол, и не само. Подобно нещо не се беше случвало досега. Е, случи се! Това, което става, е много голям шанс за децата, за родителите им.

Клуб „Вълци“ трябва да го има, но той трябва да има покрив, иначе след година всичко ще е минало. Недопустимо е, че децата в школата са намелели, защото няма спортна зала и е трябвало зимно време да тренират на 5 градуса студ. Необяснимо е за мен, че се допуска подобно нещо. Това са нашите деца, децата на Разград са това.

Днес, когато обявяваха наградените състезатели от школата, чухме български, турски, гръцки имена. Това е уникално, направи голямо впечатление и на Везенкови - деца, обединени от баскетбола. Трябва да го съхраним!


Защо се стигна дотук? Някога имахме баскетбол, зала, в която посрещахме гостуващи отбори. Днес се мъчим да възраждаме баскетбола, а няма къде...

Проведох разговор днес с кмета на Разград Валентин Василев, за когото казусът със спортната зала бе заварено положение. Вероятно в неговото обяснение има някаква логика и той за себе си е прав. Да, случаят със спортната зала е като Параграф 22. Да, има институционални проблеми, но аз, с моя вече 10-годишен опит като ръководител в държавна институция, знам, че няма нерешими проблеми.

Не може децата да ходят да играят турнири във Вълчи дол, в Генерал Тошево - такива малки градчета да имат зали, и го казвам без да ги подценявам по никакъв начин, да ходят там, защото залата в Разград не може да се ползва. Това е абсурд!

Ръководството на Общината, всички които обичат баскетбола, които искат да запазят клуб „Вълци“, трябва да изровят земята, за да бъде решен този проблем. Трябва да направим всичко възможно да има къде децата на Разград да играят баскетбол и да тренират редовно и при нормални условия.

Казвам Ви директно – аз, с моята позиция, ще направя всичко възможно тези деца да имат дом. Всичко друго е непростимо!

Общински съветници, кметове – сегашни, бивши, всякакви, трябва да направят така, че на 1 ноември Разград да има зала. Тази година честваме 100 години баскетбол, заел съм се да организирам събитие по този повод в Разград, да поканя тук президента на Българската федерация по баскетбол Георги Глушков и ние трябва да го посрещнем в спортна зала „Абритус“.

Като казвам това, хвърлям ръкавицата и към всички кандидат-кметове, които наесен ще започнат да обещават. Вместо да обещават, нека да направят всичко, което е по силите им въпросът със залата да бъде решен.

Този ентусиазъм, който днес видях, не трябва да се оставя да загине.

Баща на дете от школата днес ми сподели, че синът му обещал догодина да е отличник само защото е получил автограф от Алекс Везенков. Разбирате ли какво значи това - децата са мотивирани, готови са да се учат заради идеята, заради баскетбола, заради каузата на „Вълци“, която днес доведе и такива големи имена в Разград. А ние какво направихме за тези деца?

Няма време! 1 ноември! Това ще кажа!


Виждате ли във „Вълци“ шанс баскетболният дух на Разград да се върне?

Спортът баскетбол трябва да го има в Разград и това е един от последните, може би последният шанс да го запазим.

Едни интелигентни млади хора, екипът на „Вълци“, обединяват около себе си интелигентни деца, които дават всичко от себе си за играта, обединяват родителите им, които ги подкрепят. Това е един модерен проект, безспорно успешен, Везенкови бяха впечатлени от нивото и организацията в клуба, а те са видели много... Старата генерация трябва да се отдръпне и да си даде сметка, че времената се променят, трябва да се даде път на младите да израстат и да възродят онова, което ние не можахме да опазим. Да си го кажем честно!

Натиск, натиск и пак натиск, това е начинът да проблемът със залата да се реши, иначе клубът ще загине, а с него и последният шанс да си върнем баскетбола.

Залата на УСШ била много заета и затова „Вълците“ не можели да я ползват. Не ме интересува! Трябва да направим така, че „Вълците“ да имат дом, в който да вият!

 

Мила КЮЛЮМОВА